чучнел

Речник на българския език

1. чучнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

чучнел е производна форма на чучна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. чучнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

чучнел е производна форма на чучна (мин. деят. несв. прич. м. р.).