чучнали

Речник на българския език

1. чучнали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

чучнали е производна форма на чучна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. чучнали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

чучнали е производна форма на чучна (мин. деят. св. прич. мн. ч.).