чучнал

Речник на българския език

1. чучнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

чучнал е производна форма на чучна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. чучнал — мин. деят. св. прич. м. р.

чучнал е производна форма на чучна (мин. деят. св. прич. м. р.).