чупили

Речник на българския език

1. чупили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

чупили е производна форма на чупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. чупили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

чупили е производна форма на чупя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).