чупело

Речник на българския език

1. чупело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

чупело е производна форма на чупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. чупело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

чупело е производна форма на чупя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).