чупели

Речник на българския език

1. чупели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

чупели е производна форма на чупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. чупели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

чупели е производна форма на чупя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).