чупел

Речник на българския език

1. чупел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

чупел е производна форма на чупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. чупел — мин. деят. несв. прич. м. р.

чупел е производна форма на чупя (мин. деят. несв. прич. м. р.).