чумосвахте

Речник на българския език

1. чумосвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

чумосвахте е производна форма на чумосвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. чумосвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

чумосвахте е производна форма на чумосвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).