чумерил съм

Речник на българския език

1. чумерил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

чумерил съм е производна форма на чумеря се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. чумерил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

чумерил съм е производна форма на чумеря се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).