чумерил си

Речник на българския език

1. чумерил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

чумерил си е производна форма на чумеря се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. чумерил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

чумерил си е производна форма на чумеря се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).