чумерил е

Речник на българския език

1. чумерил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

чумерил е е производна форма на чумеря се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. чумерил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

чумерил е е производна форма на чумеря се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).