чумери

Речник на българския език

1. чумери — сег. вр., 3 л., ед. ч.

чумери е производна форма на чумеря се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. чумери — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

чумери е производна форма на чумеря се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. чумери — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

чумери е производна форма на чумеря се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. чумери — повелително наклонение, ед. ч.

чумери е производна форма на чумеря се (повелително наклонение, ед. ч.).