чукнело

Речник на българския език

1. чукнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

чукнело е производна форма на чукна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. чукнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

чукнело е производна форма на чукна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).