чукнели

Речник на българския език

1. чукнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

чукнели е производна форма на чукна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. чукнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

чукнели е производна форма на чукна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).