чукнела

Речник на българския език

1. чукнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

чукнела е производна форма на чукна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. чукнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

чукнела е производна форма на чукна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).