чукнел

Речник на българския език

1. чукнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

чукнел е производна форма на чукна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. чукнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

чукнел е производна форма на чукна (мин. деят. несв. прич. м. р.).