чуел

Речник на българския език

1. чуел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

чуел е производна форма на чуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. чуел — мин. деят. несв. прич. м. р.

чуел е производна форма на чуя (мин. деят. несв. прич. м. р.).