чорлил съм

Речник на българския език

1. чорлил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

чорлил съм е производна форма на чорля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. чорлил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

чорлил съм е производна форма на чорля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).