чорлило

Речник на българския език

1. чорлило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

чорлило е производна форма на чорля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. чорлило — мин. деят. св. прич. ср. р.

чорлило е производна форма на чорля (мин. деят. св. прич. ср. р.).