чорлила

Речник на българския език

1. чорлила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

чорлила е производна форма на чорля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. чорлила — мин. деят. св. прич. ж. р.

чорлила е производна форма на чорля (мин. деят. св. прич. ж. р.).