чорлил

Речник на българския език

1. чорлил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

чорлил е производна форма на чорля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. чорлил — мин. деят. св. прич. м. р.

чорлил е производна форма на чорля (мин. деят. св. прич. м. р.).