чорлел

Речник на българския език

1. чорлел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

чорлел е производна форма на чорля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. чорлел — мин. деят. несв. прич. м. р.

чорлел е производна форма на чорля (мин. деят. несв. прич. м. р.).