чиновничествувало

Речник на българския език

1. чиновничествувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

чиновничествувало е производна форма на чиновничествувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. чиновничествувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

чиновничествувало е производна форма на чиновничествувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. чиновничествувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

чиновничествувало е производна форма на чиновничествувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. чиновничествувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

чиновничествувало е производна форма на чиновничествувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).