чешели

Речник на българския език

1. чешели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

чешели е производна форма на чеша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. чешели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

чешели е производна форма на чеша (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).