четиристотинте

Речник на българския език

1. четиристотинте — м. р., мн. ч., членувано

четиристотинте е производна форма на четиристотин (м. р., мн. ч., членувано).

2. четиристотинте — ж. р., мн. ч., членувано

четиристотинте е производна форма на четиристотин (ж. р., мн. ч., членувано).

3. четиристотинте — ср. р., мн. ч., членувано

четиристотинте е производна форма на четиристотин (ср. р., мн. ч., членувано).