четворяло

Речник на българския език

1. четворяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

четворяло е производна форма на четворя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. четворяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

четворяло е производна форма на четворя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).