четворила

Речник на българския език

1. четворила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

четворила е производна форма на четворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. четворила — мин. деят. св. прич. ж. р.

четворила е производна форма на четворя (мин. деят. св. прич. ж. р.).