чета̀ло
—
съществително име, среден род
(тип 301)
Значение
мн. четала̀, ср.
1. Учебно помагало – основа, върху която се нареждат букви при първоначално обучение в четене.
2. Вид прашка – къс чатал, към който е привързан ластик за изстрелване на метални скоби.
1. Учебно помагало – основа, върху която се нареждат букви при първоначално обучение в четене.
2. Вид прашка – къс чатал, към който е привързан ластик за изстрелване на метални скоби.
Грешни изписвания (3)
- четалу
- читало
- читалу
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | че-та-ло | |
|---|---|---|
| членувано | че-та-ло-то | |
| мн.ч. | — | |
| членувано | — |