честитяло

Речник на българския език

1. честитяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

честитяло е производна форма на честитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. честитяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

честитяло е производна форма на честитя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).