честитявах

Речник на българския език

1. честитявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

честитявах е производна форма на честитявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. честитявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

честитявах е производна форма на честитявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).