честитите

Речник на българския език

1. честитите — мн. ч. членувано

честитите е производна форма на честит (мн. ч. членувано).

2. честитите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

честитите е производна форма на честитя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).