честитила

Речник на българския език

1. честитила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

честитила е производна форма на честитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. честитила — мин. деят. св. прич. ж. р.

честитила е производна форма на честитя (мин. деят. св. прич. ж. р.).