честитил

Речник на българския език

1. честитил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

честитил е производна форма на честитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. честитил — мин. деят. св. прич. м. р.

честитил е производна форма на честитя (мин. деят. св. прич. м. р.).