чернили

Речник на българския език

1. чернили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

чернили е производна форма на черня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. чернили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

чернили е производна форма на черня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).