чернил

Речник на българския език

1. чернил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

чернил е производна форма на черня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. чернил — мин. деят. св. прич. м. р.

чернил е производна форма на черня (мин. деят. св. прич. м. р.).