челото

Речник на българския език

1. челото — ед. ч. членувано

челото е производна форма на чело (ед. ч. членувано).

2. челото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

челото е производна форма на чета (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).