чекнел

Речник на българския език

1. чекнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

чекнел е производна форма на чекна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. чекнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

чекнел е производна форма на чекна (мин. деят. несв. прич. м. р.).