цъфтял

Речник на българския език

1. цъфтял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

цъфтял е производна форма на цъфтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. цъфтял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

цъфтял е производна форма на цъфтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. цъфтял — мин. деят. св. прич. м. р.

цъфтял е производна форма на цъфтя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. цъфтял — мин. деят. несв. прич. м. р.

цъфтял е производна форма на цъфтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).