църцорил

Речник на българския език

1. църцорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

църцорил е производна форма на църцоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. църцорил — мин. деят. св. прич. м. р.

църцорил е производна форма на църцоря (мин. деят. св. прич. м. р.).