цъкнел

Речник на българския език

1. цъкнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

цъкнел е производна форма на цъкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. цъкнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

цъкнел е производна форма на цъкна (мин. деят. несв. прич. м. р.).