цъклила

Речник на българския език

1. цъклила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

цъклила е производна форма на цъкля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. цъклила — мин. деят. св. прич. ж. р.

цъклила е производна форма на цъкля (мин. деят. св. прич. ж. р.).