цъклил

Речник на българския език

1. цъклил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

цъклил е производна форма на цъкля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. цъклил — мин. деят. св. прич. м. р.

цъклил е производна форма на цъкля (мин. деят. св. прич. м. р.).