цъквало

Речник на българския език

1. цъквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

цъквало е производна форма на цъквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. цъквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

цъквало е производна форма на цъквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. цъквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

цъквало е производна форма на цъквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. цъквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

цъквало е производна форма на цъквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).