цъкало

Речник на българския език

1. цъкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

цъкало е производна форма на цъкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. цъкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

цъкало е производна форма на цъкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. цъкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

цъкало е производна форма на цъкам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. цъкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

цъкало е производна форма на цъкам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).