цъкала

Речник на българския език

1. цъкала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

цъкала е производна форма на цъкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. цъкала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

цъкала е производна форма на цъкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. цъкала — мин. деят. св. прич. ж. р.

цъкала е производна форма на цъкам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. цъкала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

цъкала е производна форма на цъкам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).