цупил съм

Речник на българския език

1. цупил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

цупил съм е производна форма на цупя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. цупил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

цупил съм е производна форма на цупя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).