цупил е

Речник на българския език

1. цупил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

цупил е е производна форма на цупя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. цупил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

цупил е е производна форма на цупя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).