цупили

Речник на българския език

1. цупили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

цупили е производна форма на цупя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. цупили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

цупили е производна форма на цупя се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).