цупела

Речник на българския език

1. цупела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

цупела е производна форма на цупя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. цупела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

цупела е производна форма на цупя се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).