цицнете

Речник на българския език

1. цицнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

цицнете е производна форма на цицна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. цицнете — повелително наклонение, мн. ч.

цицнете е производна форма на цицна (повелително наклонение, мн. ч.).